Определяне на осигурителния доход – Минимален Осигурителен Доход ( МОД)
Според разпоредбите на Кодекса за Социално Осигуряване (КСО) доходът, върху който се изчисляват и внасят осигурителните вноски, включва всички получени от служителя възнаграждения, включително начислените, но неизплатени или неначислените възнаграждения, както и всички други доходи от трудова дейност. Този доход обаче не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход – така наречения „минимален праг“, определен по реда на Закон за Бюджета на Държавното Обществено Осигуряване (ЗБДОО) по основна икономическа дейност на осигурителя и квалификационните групи професии за осигурените лица, за които е въведен минимален размер на осигурителния доход за съответната година. В ЗБДОО за всяка календарна година се определят такива минимални размери на осигурителния доход, които са обвързани с основната икономическа дейност на осигурителя и квалификационната група на осигурените лица. Основната икономическа дейност на осигурителя се определя според извършваните от предприятието дейности и заетите в тях лица. Когато едно предприятие извършва повече от една дейност, основна е тази, в която има най-голям брой заети и подлежащи на осигуряване лица.
ПРИМЕР:
Предприятие извършва дейности по отглеждане на добитък с млечно направление и същевременно с това и дейност по производство на мляко и млечни продукти. Първата дейност е с код по Класификатора на Икономическите Дейности (КИД) 01.41, а втората – с код 10.51. В дейността по отглеждане на добитъка в предприятието има заети 20 пастири и 10 работници животновъди, които са в квалификационна група 9. В дейността по производство на мляко и млечни продукти има заети 8 работници, които са също в 9-та квалификационна група.
За дейността по отглеждане на добитък, МОД за група 9 е в размер на 345 лв.
За дейността по производство на мляко и млечни продукти, МОД за група 9 е в размер на 367 лв.
Тъй като в първата дейност предприятието има най-голям брой заети лица, тя ще се счита за основна дейност. В този случай за всички заети лица от квалификационна група 9 ще се приложи МОД в размера за основната дейност, а именно 345 лв. Тоест, независимо че за заетите в производството на мляко и млечни продукти минималният осигурителен доход е по-висок, за тях ще се приложи по-ниският минимален осигурителен доход, който е валиден за дейността, в която има по-голям брой заети лица.
Определяне на осигурителния доход – Пропорционалност на МОД
Какво всъщност означава пропорционалност на минималния осигурителен доход?
Според Наредбата за Елементите на Възнаграждениети и за Доходите, върху които се внасят Осигурителни Вноски (НЕВДОВ), минималният размер на осигурителния доход по квалификационни групи професии се определя пропорционално на отработеното време за лицата, работещи по трудови договори, когато:
- скрито платено съдържание: 58 думи;
В тези случаи МОД се определя като минималният размер на осигурителния доход се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове през месеца и часовете, които съответстват на първите 3 работни дни от временната неработоспособност, когато такава е била налице през съответния месец.
ПРИМЕР 1: Как да определим върху какъв доход трябва да изчислим осигуровките, когато служител се намира в болничен?
Възнаграждението на един служител за месец септември е в размер на 635 лв. за 19 работни дни. Лицето е във временна неработоспособност за 6 работни дни, от които 3 работни дни са с възнаграждение от работодателя, а за останалите 3 дни ще бъде изплатено обезщетение от НОИ.
Минималният размер на осигурителния доход за пълен месец и при пълно работно време за този служител е в размер на 620 лв.
За месеца служителят има 13 отработени дни с възнаграждение и 6 дни във временна неработоспособност. Първите 3 работни дни от временната неработоспособност са с възнаграждение от работодателя, в размер на 70% от уговореното Брутно Трудово Възнаграждение (БТВ). Останалите 3 работни дни, за които служителят ще получи обезщетение, са за сметка на Националния Осигурителен Институт (НОИ).
Работодателят е длъжен да изчисли възнаграждение за отработените дни и за първите 3 работни дни от временната неработоспособност. Дните от временната работоспособност, които са за сметка на НОИ, ще бъдат изплатени на служителя от НОИ, след като бъдат изчислени по начин и ред, определени в Наредба за Паричните Обезщетения и Помощи от Държавното Обществено Осигуряване (НПОПДОО).
ПРИМЕР 2: Как да определим минималния размер на осигурителния доход на служител, който работи на непълно работно време.
Служител работи на трудов договор при непълно работно време – 4-часов работен ден. Възнаграждението, при отработени всички работни дни от месеца, е в размер на 310 лв.
Минималният размер на осигурителния доход за пълен месец и при пълно работено време за този служител е в размер на 620 лв.
За месец с 21 работни дни, служителят има 19 отработени дни (19 * 4 = 76 часа) с възнаграждение и 2 работни дни в болничен (2 * 4 = 8 часа), за които работодателят ще изплати възнаграждение в размер на 70% от уговореното.
Определяне на осигурителния доход – Максимален размер на осигурителния доход
Освен размерите на минималните осигурителни доходи, в ЗБДОО е определен и Максимален размер на Осигурителния Доход (МаксОД), който също се определя за всяка календарна година. За 2019 г. той е в размер на 3 000 лв. Осигурителните вноски за отделните месеци не могат да бъдат изчислявани върху повече от определения МаксОД и това важи за всички осигурени лица. Това ограничение е в сила във всички случаи, когато лицето получава възнаграждение по едно или повече правоотношения, за които подлежи на задължително обществено осигуряване.
ПРИМЕР:
ПРИМЕР:
Елементи на осигурителния доход
Елементите на осигурителния доход са регламентирани в НЕВДОВ. Това са всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Елемент на осигурителния доход са и сумите, изплатени от средствата за социалните разходи, за които се дължат осигурителни вноски, когато се предоставят пряко на лицата. Върху тях се изчисляват и внасят осигурителни вноски за всички фондове на Държавното Обществено Осигуряване ( ДОО), за Допълнително Задължително Пенсионно Осигуряване (ДЗПО) и за Националната Здравно-Осигурителна Каса (НЗОК).
При сборуване на доходите от трудова дейност, трябва да се спазва следната последователност:
- скрито платено съдържание: 49 думи;
*Сумите, изплатени от средствата за социални разходи, не се включват в дохода, от който се изчислява възнаграждението от работодателя за първите 3 дни от болничния, тъй като те не са възнаграждение за труд.
Приоритет и поредност на доходите от различни дейности
Както вече стана въпрос, осигурителният доход на лицата представлява сборът от всички доходи от трудова дейност. Под всички доходи се има предвид не само доход от трудово правоотношение, а доходите от всички правоотношения, които лицето ще получи през съответния месец. Тъй като може да става въпрос за многообразни доходи, законодателят е въвел приоритети при определяне на осигурителния доход сумарно за месеца. При определянето на общия осигурителен доход, когато лицето получава доходи за положен труд на различни основания, е необходимо да се спазва следната последователност:
- скрито платено съдържание: 84 думи;
ПРИМЕР:
Размер и разпределение на осигурителните вноски
Размерите на осигурителните вноски за ДОО за периода от 2016 до 2020 г. за лицата, работещи по трудови договори по реда на Кодекса на труда, са както следва:
За фонд "Пенсии":
1) за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
2) за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
За фонд "Общо заболяване и майчинство" – 3,5 на сто – при разпределение 60/40 или 1,4 за осигуреното лице и 2.1 за осигурителя.
За фонд "Безработица" – 1 на сто при разпределение 60/40 или 0,4 за осигуреното лице и 0,6 за осигурителя.
За фонд "Трудова злополука и професионална болест" - от 0,4 до 1,1 на сто, определени със ЗБДОО за съответната година по групи основни икономически дейности. Осигурителната вноска за този фонд не се разпределя между осигурител и осигурено лице, а е изцяло за сметка на осигурителя.
За допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО):
Ред и срокове за внасяне на осигурителните вноски
За лицата, работещи по трудови правоотношения на основание сключен договор по реда на Кодекса на труда, задължение за внасяне на вноските имат техните работодатели. Те са длъжни да внасят осигурителните вноски за осигурените при тях лица, по сметките на компетентната ТД на НАП. Осигурителите са длъжни да внасят както осигуровките за сметка на осигурените лица, така и тези за тяхна сметка. При възникнал спор относно невнесени осигурителни вноски, отговорността е в тежест на работодателя. Работниците и служителите не могат да понасят негативни последствия за това, че работодателят им не е внесъл дължимите осигурителни вноски. Тоест на работниците не могат да бъдат отказвани осигурителни права, дори осигурителят им да не е внесъл осигурителните вноски. Осигурителите внасят вноските за всеки месец поотделно в следните срокове:
- скрито платено съдържание: 43 думи;
ПРИМЕР:
Възнагражденията за месец август са изплатени на 29 август.
Срокът за внасяне на осигуровките ще бъде
Възнагражденията за месец август са изплатени на 15 септември.
Срокът за внасяне на осигуровките ще бъде
Допълнителни възнаграждения за месец август са изплатени на 20 септември.
Срокът за внасяне на осигуровките ще бъде
Допълнителни възнаграждения за месец август са изплатени на 29 септември.
Срокът за внасяне на осигуровките ще бъде
